
Напоследък приемът на пробиотици става все по-популярен, не само сред хора, които са били подложени на антибиотично лечение, но и при много други състояния, както и с профилактична цел. Известно е, че пробиотиците представляват бактерии, които имат полезно за организма ни действие, но в тази тематика има още няколко интересни термина, като синбиотик и пребиотик, с които ще се занимаем в този материал.
Пребиотик е вещество, което подпомага разтежа и развитието на пробиотичните бактериални култури. По своята химична структура, това обикновено са фибри, но не всеки вид фибри играят ролята на пребиотик. Установено е, че добавянето на пребиотик към пробиотика увеличава шансовете за колонизиране на червото от приетите полезни бактерии и поради наблюдаваният синергичен ефект тази комбинация е наречена синбиотик (от гр. „син“ – заедно). Различни растителни източници съдържат пребиотици, като един от най-често срещаните е инулин. Други съединения с подобни свойства са определени фруктоолигозахариди (ФОЗ).
Производството на пробиотичен продукт крие редица технически предизвикателства. Благотворните бактерии трябва да бъдат запазени живи в някаква фармацевтична форма (капсула, течна форма и др.), но същевременно, за да могат да оцелеят по-дълго време, обикновено се прибягва до някакъв процес, който осигурява тяхното „консервиране“. Една възможност е изсушаване с охлаждане (лиофилизация), при което, в последствие, при контакт с вода бактериите се „активират“ и започват отново да се делят. Количествата жизнеспособни бактерии в състава на даден пробиотичен продукт зависят от много фактори – условия на съхранение, фармацевтична форма и др.
Ако, например, пробиотикът не е под формата на индивидуално опаковани капсули, да речем, е в течна форма или пък капсулите се намират в общ флакон, след първото отваряне на този флакон, останалата част от продукта вече ще бъде в контакт и с други бактерии, което несъмнено ще се отрази и върху преживяемостта на пробиотичните култури. След прием изпитанията за „добрите“ бактерии не приключват, те са подложени на изключително агресивното действие на солната киселина в стомаха, като доста от производителите избират да решат този проблем като използват стомашно-устойчиви капсули. Това са капсули, които се разтварят чак след като преминат в червата, което предпазва бактериите от киселината и ги „доставя“ на мястото, където целим те да се размножават и „заселят“. В червата също има редица фактори, които могат да попречат на нормалното развитие и растеж на полезните бактериални култури.
Ето защо е толкова уместно пробавянето на пребиотик към пробиотика. Най-разбираемото описаните на функцията на пребиотика, е че той служи като храна за пробиотичните бактерии, като по този начин повишава шансовете за тяхното оцеляване и размножаване. Проучванията по темата сочат, че приемът на синбиотик осигурява по-висока вероятност за ефективно населяване на червата с полезна бактериална флора, отколкото след прием на „чист“ пробиотик.